Черният PR може да се наблюдава най-ясно и ярко в политиката. Обикновено това се случва по време на предизборни кампании, когато основната цел е да се очерни основният съперник или опонент. На Запад това явление се нарича „мръсна политика“, но в родната практика то не среща активна съпротива в обществото. Това се дължи на факта, че има общо негативно отношение към политиците. Понякога обществеността гледа благосклонно на нападенията срещу властите.

Не всеки политик има компетентен PR мениджър. В повечето случаи се прилага стандартна схема, при която се създава само положителен образ на властите, а всичко негативно се прикрива внимателно. Подобна „секретност“ дава широко поле за действие на опонентите, които се стремят да разкрият „тъмните петна“ в биографията на своя опонент, за да ги видят всички. Но това е само най-примитивната форма. Политиците често използват „образа на врага“, който предполага следното:

– от врага не може да се очаква нищо добро и затова на него не може да се вярва или да се подкрепя;

– цялата вина за негативните процеси се хвърля върху политическия опонент;

– сривът на врага се приравнява с автоматичен напредък в благосъстоянието на народа;

– каквито и трудности да среща „лошият“ политик, той не може да бъде третиран със състрадание;

– всички сътрудници на врага автоматично получават същия статут.

Общи техники на черния PR в политиката

Понятието „черен PR“ често се свързва с политиката. Ето примери за най-разпространените техники, които могат да се използват за отстраняване на конкурент или противник:

Лице, което е пълен съименник или съименник на политик, организира благотворително събитие, по време на което се раздават кошници с храна или други стоки. Естествено, те ще бъдат с лошо качество, което ще разгневи електората.

Публикуване на компрометиращи снимки и видеоклипове. Най-често скритите кадри се правят в неформална обстановка, когато политикът си позволява някои волности, но активно се използва и редактиран материал.

Формиране на негативен имидж за сметка на недостоверна аудитория. Например профашистки организации или членове на ЛГБТ общността могат да бъдат наети да агитират в полза на съперника.

Появата на роднини. Това може да са незаконни деца, братя или сестри, които живеят в мизерия. Обикновено те са наети хора, които са активни по телевизията и на митинги.

Незаконна реклама. Това се отнася до агитация за конкурент по време на така наречените „дeн за размисъл“.

Вандализъм и повреда на имущество. Означава поставяне на листовки на конкуренти върху архитектурни паметници, врати и прозорци на жилищни сгради, стъкла на автомобили. Може да се използва незаличимо лепило или разяждаща боя, за да се разгневи публиката.

Статии по поръчка. Бележки за корупционни връзки на даден кандидат с избирателна секция се публикуват в местните печатни медии.

Агент под прикритие. Медиите могат да разкрият връзките на нежелания кандидат с чужди разузнавателни служби.

Проява на лукс. Основната цел е да популяризирате колкото се може повече скъпи покупки на вашия опонент, обучението на децата му в чужбина и престижните тържества, в които политикът е участвал.